January 5, 2007
Овчаров прегърна Русия и забрави България
Автор, Мартин Димитров, вестник “Демокрация Днес”
Още от първите дни на стъпването си в длъжност Министър Овчаров замисля грандиозни проекти. Първоначално искаше да обедини всички миноритарни пакети, собственост на държавата в една мега компания. После реши, че може би е по-добре в тази мегакомпания да влизат само енергийни фирми. В крайна сметка стигна до заключението, че трябва да се заеме със строителството на нова атомна централа, като едновременно с това може да предоговори условията за доставка на природен газ от Русия.
Министърът изчака търпеливо президентските избори преди да обяви сделките за строителството на новата АЕЦ „Белене” и новия договор за доставка на природен газ с „Газпром”. Най-вероятно министър Овчаров се е опасявал, че ако двете сделки излезат на яве преди президентските избори, сметките може да се объркат. Нещо повече – Овчаров изчака почти настъпването на Коледа, за да обяви новия договор с „Газпром” с надеждата да няма много шум и въпроси. Важно е да се отбележи, че досегашният договор за доставка на природен газ беше доста изгоден за България и изтичаше през 2010 г. И до момента не е ясно какви ще бъдат новите условия за доставка на природен газ в България. Никой извън тройната коалиция не е виждал договора, нито пък е имало публично обсъждане. Това е поредното решение взето в „тъмната стаичка” на тройната коалиция.
Проектите за нова атомна централа и договорът за доставка на газ с 25 годишен срок ще имат силно влияние върху живота на поне три поколения българи. Овчаров предприема такива съдбоносни стъпки с лекотата на човек, отишъл да си купи велосипед, който ако се счупи, лесно може да бъде заменен с друг. Няма анализи на ползите и разходите, няма сметки кое колко струва. Следващите правителства оттук нататък ще бъдат поставени пред свършен факт.
В цялостното си поведение Овчаров не показва стремеж за защита на българските национални интереси. Буди недоумение фактът, че министърът приема условията на руснаците и за АЕЦ „Белене” и за новия договор за газта без да поиска в замяна достъп до руските пазари за българските производители на месо и мляко. Получава се следната парадоксална ситуация – Русия получава два огромни договора с България, като едновременно с това затваря пазара си за български продукти. При това положение какво са преговаряли, в какво Овчаров е постигнал по-добри условия за България?!
Както вече стана ясно, новият договор с „Газпром” не е публичен. При това положение единствената информация, с която разполагаме идва от слухове и изпуснати думи. Именно изпуснатите думи потенциално оформят един много сериозен проблем. В преговорите е възможно Овчаров „случайно” да е пропуснал уреждане на дълга на „Булгаргаз” към „Газпром” за заявените, но недоставени количества по системата (take or pay), за които се говори, че надхвърлят 1,2 млрд. щ.д. Твърде вероятно е тази информация да се окаже вярна, което би означавало, че се очаква нова сделка с руснаците. В какво ли би могъл да се трансформира този дълг? Възможно ли е този дълг да се превърне в основание за претенции към собствеността над преносната мрежа, която минава през територията на България? За изясняване на този въпрос отправих питане към Министър Овчаров в рамките на парламентарния контрол, като очаквам с голям интерес неговите отговори.
