Блог на Мартин Димитров – MartinDimitrov.com

Интервю "24 часа"

България я заплашва тежка глоба заради замените.
Най-лесният начин тя да се избегне е хората, които са участвали в такива сделки, доброволно да се откажат от тях. Тогава държавата приема отказа и сделките се развалят. Това би бил най-елегантният начин нещата да се коригират в кратки срокове. Слушам тези хора да обясняват, че едва ли не са ощетени от замените. Тогава какъв е проблемът веднага да се откажат?
Давам си сметка, че повечето от тях няма да го направят. Тогава държавата може да събере доказателства и по съдебен път да поиска разваляне на сделките. Съдът ще трябва да прецени дали заменените гори и земи са равностойни. Ако това бъде доказано, съдът има две опции. Едната е да развали самата сделка, а другата – да поиска допълнителни компенсации. И в двете хипотези Европейската комисия ще бъде доволна. А това е и най-важното – след забележката за недопустима държавна помощ, ако тръгнем да спорим с комисията и й обясняваме, че не разбира нещата, ще ни глобят веднага. Това ще бъде единственият резултат.
Правилното послание е: "Прави сте. Тук има държавна помощ и ние тръгнахме да разваляме тези сделки." А кога ще бъдат развалени, е в правомощията на съдебната система да каже. Тогава няма логика да ни глобяват.
Доколкото знам, става въпрос за около 40 сделки. Не се изживявам нито като прокурор, нито като съдия, за да кажа дали всяка от тях ощетява държавния интерес. Но мога да кажа едно. Когато ЕК спря европейските фондове за България, стратезите на Сергей Станишев тръгнаха да спорят с комисията. Обявиха, че това е незаконно, с политически оттенък, проява на двоен стандарт. И затлачи ситуацията с години напред.
След като ЕК е пратила писмо за недопустима държавна помощ в замените, познавайки механизмите и начина на работа при тези хора, аз съм склонен да й вярвам. Няколко от сделките станаха публични и са меко казано съмнителни.
Ако обаче участниците в тях скочат да спорят, това ще стане публично достояние. И те ще носят отговорност не само за собствения си престиж, но и за наложената на България глоба. Тук отговорността има две лица – на тройната коалиция и на самите хора, които са направили замените.
Нека доказват своята правота в рамките на съдебната процедура. Редът ще бъде следният. Държавата използва целия възможен потенциал, за да направи оценка, че замяната на парцела Х за парцела У е неравностойна и държавата е ощетена. Тези експертни оценки се дават на съда. Тръгва дело. В рамките му вещи лица преценяват доколко искането на държавата за разваляне на сделката е основателно.
Знаем, че този начин не е бърз и ще отнеме много време. Но, ако се тръгне в тази посока, има голяма вероятност да не бъдем глобени, защото сме взели своевременно мерки. Тези мерки не са бутафорни за пред Европа, защото и там са наясно, че друг ред няма.
Имаше няколко доклада на неправителствени организации, че направените през последните десетина години заменки ощетяват държавата с над 4 млрд.
Представяте ли си за какво става въпрос? Аз съм против замените като инструмент изобщо. Защото още с измислянето на парите нещата имат пазарни цени. Едно се купува, друго се продава. Досега не съм виждал замяна, от която държавата да не е ощетена. Това е инструмент, измислен, за да се ощети държавата.
Един колега разви много интересна теза. Че от първото българско царство до наше време тези ливади, мери, пасбища са били държавни. За да се помага на бедните и да се прави държавна политика чрез тях. Представете си колко години са това, докато сега някой не е решил да ги замени.
Има и прост, чисто икономически аргумент. Ако замениш 10 терена по 10 дка срещу един цял парцел от 100, очевидно големият парцел е по-ценен. Защо да не остане на държавата, а да се притежава от частно лице?

Comments(4)