Блог на Мартин Димитров – MartinDimitrov.com

Статия "Труд"

В петък парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за т. нар. Сребърен фонд. Преди второто четене има няколко важни дискусионни момента.
Първо, много съществен е въпросът каква част от излишъка от държавния бюджет ще отиде в този фонд. Допреди седмици правителството имаше намерение да изхарчи целия излишък, разбира се, не за споменатия фонд, а за съмнителни проекти и за инфраструктура, която така и така никога не се изгражда. Т. е. да повтори действията си от миналата година, когато 1,4 млрд. лв. от излишъка бяха изхарчени, без да има никакви конкретни резултати насреща. Тази година управляващите поискаха да приложат същата схема. Да не забравяме, че през 2009 г. ще има
парламентарни избори и съвсем прозрачната им идея беше да хвърлят част от парите в еднократни социални плащания на уязвими обществени групи.
За да предотврати това, опозицията внесе проекторешение в парламента – целият излишък за 2008 г. да отиде в Сребърния фонд. Духовете се разбуниха, а и цялото общество помогна да се създаде натиск върху правителството. И тазгодишният излишък да не бъде прахосай като миналогодишния. Успяхме да убедим парламентарното мнозинство поне половината от него да отиде в Сребърния фонд.
Но предстои битка. Ще се борим целият излишък да се отдели за там, Втората важна дискусионна тема е кой ще управлява Сребърния фонд. МС предлага да има 9-членен Управителен съвет, чийто председател да е министърът на финансите. Така обаче се получава схема, близка до тази на скандално известния пътен фонд. Точно там се появиха най-тежките конфликти на интереси, корупция и т. н. Алтернативата? Ако не го управлява финансовото министерство, което знае как да харчи пари, но не знае как да инвестира, защото няма такива експерти, то кой в България има най-голям опит в тази сфера. Отговорът е прост -Българската народна банка, която управлява огромния фискален резерв от над 11 млрд лв.
От БНБ малко се дърпат от този допълнителен ангажимент. Според мен между първо и второто четене на закона трябва да предложим Централната банка поне да участва в управлението на тези средства.
Трето, правителството предлага 10 години Сребърният фонд да не се пипа. Т. е. парите да стоят някъде, да носят доходност, но да не се използват за нищо. Чисто политически това е много глупаво. Защото какво казваме на обществото – прави се капиталов фонд, който ще се използва след 10 години. Хората с основание ще се попитат дали ще са живи след толкова време!
Ние от СДС предлагаме още от догодина само доходността от фонда (не капиталът) да започне да се използва като трансфер към пенсионната система. Цел-
та е увеличаване на пенсиите и намаляване на осигурителната тежест, която сега е висока -33 %. Това е голям товар за всеки работещ човек в България.
Четвърто, какво става с този фонд в условията на международна криза и глобална нестабилност. Тя започна в САЩ, пренесе се във Великобритания, но ще засегне и Европейския съюз.
Кредитният рейтинг на България пада. А един такъв фонд ще внесе стабилност и ще подобри визията на страната пред чуждите инвеститори. Според моите сметки в Сребърния фонд още през 2009 г. могат да влязат 5 млрд. лева, от които 4, 5 млрд. могат да дойдат от бюджетния излишък, а половин милиард от приватизацията.
Средната доходност на подобни фондове в ЕС е между 8 и 12 процента. Това означава, че при добро управление близо 500 млн. лв. могат да се използват всяка година за подкрепа на пенсионната система.
Напоследък имам тежък спор с Румен Овчаров. Той пита: каква ще е разликата, ако дадем тези пари директно на пенсионерите, вместо да ги получават през фонда. Разликата е много голяма. Едно е на хората да им се даде еднократна помощ, както прави БСП преди изборите. Друго е да има фонд, от който всяка година ще отиват пари към пенсионната система в нейна подкрепа. Не може, само когато идват избори партиите да се сещат за нашите бащи и майки, и да им дават пари. Трябва системност, която да подобрява принципно живота им. А не просто да се хвърлят пари.

Comments(6)