Блог на Мартин Димитров – MartinDimitrov.com

Продължавам да ви информирам за интересни случки от парламентарния контрол. Този път разказът е от "Дневниците" на Стефан Данаилов. За съжаление министърът даде много мъгляв отговор на изключително важен въпрос. Аз няма да се откажа.

Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Както правилно в. „Експрес” написа на 11 август 2007 г., проблемът е, че бизнесмени държат читалище за заложник. От седем години двама души не допускат записването на нови членове в едно читалище в кв. „Редута”, община Слатина, което показва липса на държава в България. Отправени са множество сигнали към министъра – господин Данаилов, към общината, правени са проверки и никакви мерки не се вземат.
На практика грубо се нарушава Законът за народните читалища, който в чл. 2, ал. 1 казва: „В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения от възраст и пол, политически, религиозни възгледи и етническо самосъзнание”. Това не се изпълнява. Сто и двадесет души, чиито подписи са пред мен и ще ги дам още веднъж на министър Данаилов, не са допускани за членове на това читалище.
Както отбелязва в. „Експрес”, помещенията в читалище „Отец Паисий” са буквално опустошени. „Надничали сме през прозорците, вътре е като в гробница. Всички мебели са изнесени, изтръгнати са дори седалките на киносалона, който с години сме посещавали.” Има десетки писма до Министерството на културата и община „Слатина”. Думите на заместник-министъра Надежда Захариева са, че ако имало законова възможност, щели да предприемат мерки, но понеже нямало такава възможност, Министерството на културата не предприемало мерки.
Какво казва Законът за народните читалища? Глава пета от закона се нарича „Прекратяване”. В чл. 27, ал. 2 е казано: „Прекратяването на читалищата по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на министъра на културата или на прокурора.” Господин министър, след седем години невъзможност за решаване на проблема, трябва да поискате прекратяване на това читалище, след това да поканите всички хора в този район да основат ново читалище в същата сграда. Не може читалище да се държи за заложник, не може читалище да се превръща в гробница. Това е Ваша отговорност за намеса и решаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Тази практика вече става масова. И в Бяла Слатина са го окрали.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Законът дава възможност за това.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз съм избран за депутат и от този район. Разговорът е тръгнал от времето, когато бях председател на Комисията по култура при Народното събрание. Наясно съм с проблема, който все още не може да се реши.
В Министерството на културата сме добре запознати с тревогата и следим развитието на проблема с читалище „Отец Паисий” в кв. „Редута” на столицата. Подобен род кризисна ситуация с това читалище възниква не за първи път. Преди шест години тя беше преодоляна чрез смяна на читалищното настоятелство, което се ангажира да осигури нормални условия за функциониране на институцията в интерес на гражданите в квартала. За съжаление тези ангажименти не бяха изпълнени и избраното тогава ръководство през последните години още по-драстично се отдалечи в своята работа от целите, задачите и правилата на читалищното дело. В министерството са постъпили сигнали на граждани и организации за ограничаване достъпа до читалището, за директен отказ за приемането на нови членове, и то на граждани, които живеят в този район и по традиция са свързани с читалището. За редуциране на основни дейности, които читалището трябва да осъществява, и видимото им свеждане до библиотечно обслужване, за тежкото състояние на материалната база – по наша преценка това е предизвикано от различни по своя произход и характер вътрешни и външни интереси към базата и възможностите на читалището като самостоятелна юридическа институция. В тези условия на територията на района бе учредено и регистрирано в Министерството на културата под № 3307 от 2.11.2007 г. ново читалище „Паисий Хилендарски”. Неговите членове изразяват претенции за сградата на читалището и искат тя да бъде отдадена от настоятелството на Народно читалище „Отец Паисий” и предоставена на тях. Проблемите в читалището привлякоха вниманието, както казахте, и на средствата за масово осведомяване. От страна на министерството бяха направени редица опити за нормализиране на отношенията в читалището и подобряване на неговата работа, като се спазват нормите по Закона за народните читалища. Без да бъде нарушаван статутът на читалището като самоуправляващо се гражданско сдружение, бяха извършени проверки, осъществени срещи – както с ръководството на читалището, така и с представители на гражданските организации в кв. „Редута” и направени съответните препоръки.
За да се преодолеят негативните процеси беше потърсено съдействието на кмета на община „Слатина” и заместник-кмета на Столичната община. Задали сме въпроси и очакваме позицията на Съюза на народните читалища.
Въпросът е поставен за разглеждане и в Националния съвет на читалищното дело. Въз основа на констатираните нарушения Министерството на културата направи принципна препоръка – кметът на района на основание на пълномощията му по силата на Закона за общинските бюджети (чл. 28), временно да спре субсидията на читалището. Информирани сме, че със заповед на кмета на района е извършена цялостна проверка на читалището, която потвърждава сигналите за негативни явления и процеси в неговата дейност.
Въз основа на констатациите от тази проверка са направени предложения към Столичната община и Министерството на културата за начина на тяхното преодоляване, включително и по пътя на прилагането на крайни мерки – прекратяване дейността на читалището.
Уважаеми господин Димитров, от това, което изложих, виждате, че ние не сме безчувствени към този проблем, но наистина проблемите и на други читалища са много. Затова вече е създадена комисия за подготовка на поправка в Закона за народните читалища. Нашето желание е по-скоро да бъдем готови и да го представим в Народното събрание за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС ): Уважаеми господин министър, казвате, че сте запознат с проблема. При това положение, след като фактите са ясни, аз не мога да разбера защо Вие не приложите Глава пета от Закона за читалищата и не прекратите това безобразие, което продължава седем години?! В момента имате правомощията. Пак казвам, чл. 27, ал. 2 казва, че министърът на културата може да прекрати дейността на едно читалище, когато то вече не е читалище. Там няма и библиотека в момента. Има разпадаща се сграда. Това не е читалище! Ето, връчвам ви имената на 120 човека, които казват, че това не е читалище. (Връчва му списъка.)
Господин министър, много често се чуват оправдания, че нямало законова основа, че нищо не можело да се направи. Това не е така. Държавата трябва да започне да работи, да се спазват законите. Неслучайно имам чувството, а и много хора в България си мислят, това е и преобладаващото мнение – че няма държавност поради такива случаи. Читалището в този квартал не допуска нови членове. Затворили са го за външни хора и никой не може да припари там. Различните институции казват, че не могат да помогнат. Вие като министър в случая носите пряка отговорност. Можете в понеделник сутринта да започнете процедура по прекратяване дейността на това читалище. Ако искате, ще Ви дам копие от закона. Вие, разбира се, го имате. Вашите юристи с лекота могат да започнат такава процедура. Така ще дадете знак към всички останали подобни случаи, че държавата няма да толерира заграбването и държането на читалища, както медиите сполучливо са го нарекли – „за заложник”. Ще дадете сигнал към всички подобни останали случаи. Дейността на подобни читалища ще бъде прекратена и държавата ще се намеси. Така че дайте добър пример в тази насока, за да се намери решаване на проблема.
Хората ми изпратиха копия от десетки писма, пращани до Вас, до районния кмет, до Столичната община. В случая Вие сте човекът, който директно може да иска прекратяване на дейността. В крайна сметка отговорността е Ваша! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин Димитров, законът е такъв, но в случая има по-големи усложнения. Сградата е на общината, а земята е на читалището, което трябва да закрием. Затова има известно усложнение в решаването на самия проблем.
Иначе, връщам се назад, когато беше закрито едно читалище в Пазарджик от министър Абрашев – въпросът отиде в съда и го върнаха. За съжаление беше действано по същия начин. Крайната мярка е тази, но сами разбирате, че юридически отвсякъде въпросът трябва да бъде погледнат точно, тъй като законът говори, че имам право, но при какви обстоятелства? Най-лесният начин е да го закриеш, но оттук нататък започва големият спор – „Земята е наша, сградата е общинска, какво следва?”. Интересите са различни. В читалището срещу Японския хотел случаят е същият. Иначе с удоволствие веднага бих закрил читалището. Юристите дават и други съвети, защото отиваш в съда, но можеш и да загубиш.
В случая знам настроението на хората – то е крайно. Случката е възмутителна. Този случай обаче е на дневен ред и аз го заявих от трибуната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това са самозванци, превзели сградата на читалището, нямащи нищо общо със самото читалище.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Например сега ще закрия едно читалище в Априлци, създадено, за да има друга дейност, която не отговаря на дейността на едно читалище. Там обаче имам всички законови основания за това.
Що се отнася до това, че се събират 50 човека и организират паралелно читалище, това е въпрос на мярка. И затова трябва да бъде променен законът – на територията на колко жители може да има читалища, а не на 100 човека да има три читалища, както е сега. Законът не го определя.
Между другото, в предишния парламент Комисията по културата бяхме подготвили закон, после дойде един нов от министерството, събраха се двата и нищо не излезе. Ние работихме години наред за този закон, за да определим в каква територия колко читалища може да има. Защото има масово двойни читалища – в една сграда две читалища. И започват споровете, симпатиите на кметовете по политическа окраска. Делегираните бюджети, които дава държавата за всяка бройка, не се насочват там, където е бройката, а там, където са ми симпатични хората. Темата е много по-сериозна от това само да закрием читалищата. Благодаря.

Comments(7)