Блог на Мартин Димитров – MartinDimitrov.com

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаемият господин министър вероятно ни слуша отнякъде, така че неговото отсъствие в момента не би трябвало да ни безпокои.
Тази програма за образованието е изключително важна за България. Напълно съм съгласен с това, което казаха преждеговорившите в частта за важността на тази програма. Необходими са спешни и дълбочинни реформи в българското средно и въобще в българското образование.
Целият проблем, който аз и моите колеги от СДС и ОДС виждаме в тази програма, се състои в това, че няма конкретни срокове за нейното изпълнение. Няма конкретни неща.
Говори се за един срок 2006-2015 г., уважаеми дами и господа, но конкретиката е твърде малко. Не знаем какво се случва през тази година, какво ще се случи и през следващата година. Когато я няма тази конкретика, дори да имаме изслушване на министъра на образованието всяка година през м. октомври, няма да знаем какво да го питаме този човек, какво е трябвало да свърши. Тоест той сам ще преценява какво да прави през съответната година.
Цялата тази програма, която всъщност не е програма, защото няма изпълнители, срокове и финансиране, просто ще забави според нас реформата.
Много по-логично беше българският парламент да гласува вместо в този вид програма, екшън план с много ясни точки по години, месеци, изпълнители и финансиране.
В програмата има положителни неща. Декларираното желание за преминаване към провокиращо мислене, самостоятелност и формиране на умение е нещо положително. Изграждането на система за национално външно оценяване и въвеждане на национални изпити след края на всяка образователна степен и етап също е нещо положително. Промяна в начина за организиране и финансиране на училищното образование – също така.
Но искам да кажа, че аз и моите колеги от Обединените демократични сили виждаме някои проблеми, които остават неизяснени и чието изясняване предстои. Например относно предложеното съдържание на учебниците – да имат еднаква структура и компоненти. Според нас учебникът е само инструмент, с чиято помощ се извършва овладяването на зададените от учебните стандарти и програми компетентности. Съществуващата у нас система по одобряване на учебници е безнадеждно остаряла и е остатък от командно-административния период. За да се постигне по-високо качество на учебните помагала и те да започнат да работят наистина като инструменти на знанието, трябва да се поощрява не тяхното унифициране, според нас, а напротив, разработването на нови методики, нови подходи, нови механизми за работа с учебника. Тоест трябва по-скоро иновационен подход, отколкото унифициращ подход. А това може да се случи, само ако се даде възможност за непрекъснато конкурентно обновяване на учебните помагала, така че те все по-адекватно да подпомагат овладяването на действени компетентности. Тоест искаме конкуренция при създаването на учебници в България. Подходът на унифициране, който се предлага, ще намали тази конкуренция и съответно качеството на учебниците в България.
Оценяването. В съвременната образователна практика въпросът за оценката и измерването на образователните резултати е извънредно често дискутиран и разработван. Има сериозни постижения в тази област, каквато е например методиката на международната програма PISA. Впрочем единственото участие на български ученици в нея показва пълното им неумение да се справят с реални проблеми, което от своя страна говори за липсата на активни компетентности у тях. Само една система за оценяване, насочена към измерване на активни компетентности, може да гарантира адекватни на съвременните изисквания образователни резултати. А кой ще изработи тази система и за колко време ще стане това – в програмата не става дума. Споменава се, че върху това ще работи някакво звено от Министерството на образованието и науката и толкова. За нас от една такава важна промяна без ясен срок, ясно финансиране, ясен отговорник няма смисъл, дотолкова доколкото трябва да знаем кога се случва тя. Предвидимостта в една програма, в една стратегия се свързва с ясните срокове и с ясните отговорници, които тук липсват.
Един успешен учебен процес, предшестващ получаването на качествен образователен резултат, може да се получи, само ако се намери пресечната точка и хармоничното съчетаване на интересите и отговорностите на всички участници в образователния процес. Противното води до поредното изкривяване на процеса. За да се осъществи тази хармонизация на права и отговорности е нужно присъствието на арбитър, който да преценява как всеки от участниците изпълнява задълженията си и респективно как са реализирани неговите права.
В същото време предложената програма непрекъснато мисли процесът на оценяване и регулация като естествено присъщ на Министерство на образованието и науката. А това е поредната предпоставка образованието да продължи да бъде властова структура. Ние от СДС смятаме, уважаеми дами и господа, че по-добрият арбитър на тези процеси би била една независима държавна структура, изградена по подобие на Сметната палата, която да провежда външното оценяване и спрямо която всички останали участници в процеса ще бъдат в положението на оценявания. Тоест, ако няма независимост, ако няма гаранция на качеството на тези оценки, според нас те няма да свършат необходимата работа.
Оценяваме като конюнктурна идеята за обособяване на VІІІ клас като клас за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение. Очевидно е, че тук се цели да се намери една нова форма на така наречения подготвителен клас в езиковите гимназии. Но се забравя, че този клас е елемент от една остаряла образователна система.
Що се отнася до чисто функционалното значение на това предложение, може да се каже следното. Формирането на обособен клас за чуждоезиково обучение противоречи на идеята за ранно чуждоезиково обучение на учениците. А всъщност отдавна е установено, че именно то дава добри резултати.
Що се отнася до компютърната подготовка, то тук проблемите са още по-сериозни.
Първо, не е ясно как учениците ще работят с компютър в предходните класове, където има много възможности за успешното вписване на новите информационни технологии в образователния процес.
Второ, не е ясно какво се разбира под самото понятие „компютърно обучение” – дали това са компетентности, свързани с използването на компютрите, или с овладяване основите на компютърното програмиране. Това са две съвършено различни неща. Ако е за използване на компютъра – да се започва работа едва в VІІІ клас, според нас е прекалено късно. Смятаме, че в съвременното общество това трябва да се случва далеч по-рано.
По отношение на принципа “парите следват ученика”. Да, това е много важна реформа, тя трябва да бъде извършена, но не се казва кога ще бъде извършена. Много е важно да има ясни срокове, отговорници и финансиране.
Също така в програмата е казано, че този принцип може да се въведе, след като държавните училища достигнат материалното равнище на частните. Ако някой от вас не е забелязал този момент, той е пропуснал нещо много важно. Ако се абстрахираме от подозрението, че това ще стане в необозримо бъдеще, буди сериозно недоумение откровеният и противоконституционен протекционизъм на една от формите на собственост. Очевидно авторите на програмата са си дали сметка, че ако различните видове училища се поставят в равноправна позиция, това ще доведе до драстично спадане на конкурентоспособността на тези, които имат остаряла база, лоши педагогически кадри и незадоволителни резултати. Ние смятаме, че конкуренцията е един от най-важните принципи, които реформата в образованието трябва да търси и да защитава.
Съвсем кратко заключение, уважаеми дами и господа. Съюзът на демократичните сили принципно подкрепя реформата в образованието, но смятаме, че този документ трябваше да завършва с екшънплан – с отговорници, години и финансиране.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Може ли на български?!

МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще Ви кажа, господин Великов, план за действие, с конкретни отговорници, срокове и изпълнители. Така че парламентът като иска всеки месец октомври министърът на образованието на прави отчет за изпълнението на дейността, да е ясно какво той трябва да отчете, защото в сегашния си вид никой от нас няма да знае какво се случва през съответната година. А една такава яснота би позволила да има предвидимост в системата и би позволила тази много важна реформа да се случи в България. Това е много важна реформа, но нейното изпълнение изисква политическа воля и пределна яснота какво кога ще бъде свършено. Благодаря за вашето внимание.

(…)

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Местан изрази нашата официална позиция по предложената програма и в съвсем синтезирана и ясна форма посочи факторите, които определиха нашето отношение и нашето решение към програмата. Бих желал да бъда от полза на тези, които се колебаят по отношение на тази програма и в съответствие с изказаните досега повече критични бележки да направя опит да внеса яснота по отношение на съдържанието й.
Известно е на всички, че образованието е един от основните, фундаменталните фактори, които определят просперитета, социалния и икономически просперитет на дадена нация. Образованието има обаче лаг – закъсняващ ефект за обществото като цяло. Това, което днес правим за образованието, ще се възвърне след години, понякога десетки години като икономически и социален ефект в развитието на нашето общество. Именно тази специфика на образованието понякога пречи на политиците да предприемат ясни, категорични и по-точно дългосрочни мерки за развитието на системата като цяло.
Искам да ви посоча и някои данни, свързани с разходите в системата образование, като имам предвид консолидирания държавен бюджет.
През 1998 г. в бюджета на държавата за системата образование са предвидени около 900 млн. лева. Това представлява около 4% от тогавашния брутен вътрешен продукт. През 2006 г. в системата образование са предвидени близо 2 млрд. лв., което представлява около 4,2% от предвидения брутен вътрешен продукт за текущата година. Близо два пъти, бих казал повече от два пъти, са увеличени средствата за този период за системата образование. Това е един красноречив пример за това, че системата има много големи вътрешни финансови резерви. Бих казал, че това е един красноречив пример за това, че системата образование не действа ефективно по отношение на използването на публичните средства. Тя дълбоко и спешно се нуждае от сериозно мениджиране в съответствие със сега действащите принципи за управление на публични средства. Така че, когато говорим за финансов недостиг при реализацията на мероприятията и дейностите, залегнали в тази програма, трябва категорично да имаме предвид тази специфична особеност, тази характеристика на нереформираната образователна система у нас.
Разбира се, това е резултат от действията на всички, които са управлявали системата през последните 15 години, забележете, при условие че, първо, броят на децата в системата намалява поради ясни на всички демографски причини; второ, броят на отпадналите деца се увеличава; трето, темповете на нарастване на работната заплата на учителите са значително по-ниски от темповете на нарастване на заплатата в съответната материална и нематериална сфера в страната; четвърто, материално-техническата база систематично и постоянно се влошава в системата на образованието.
Следователно основателен е простичкият и ясен въпрос – това огромно увеличение на финансовите средства в образователната система къде е отишло, какво е станало с тях, защо няма ефект, защо няма резултат от използването на тези средства?
Мисля, че тази програма създава обективни условия да се реши този изключително важен въпрос, свързан с ефективното използване на публичните средства.
По отношение на политическата характеристика на програмата. Специфичното за нея е, че тя е дългосрочна. Обикновено политиците, когато чертаят подобни програми, залагат и желаят – това е съвсем естествено, ефектът от подобни действия да бъде изчерпан с края на четиригодишния мандат на парламента. Тук обаче дългосрочният характер на програмата изисква да се направят промени в действащото законодателство, които регулират конкретните взаимоотношения и публични връзки в тази система, които до известна степен биха дали основание на онези, които ще дойдат след нас, да я спазват до определена степен. Не само да я спазват, а да предприемат конкретни мерки – това, за което говори господин Димитров – за изпълнението на тази програма. Аз не знам дали има такива гаранции, но програмата, след като е дългосрочна, трябва да има някакъв начин това Народно събрание да осигури нейното изпълнение до 2015 г. Иначе нашият труд и нашите усилия в момента няма да бъдат възнаградени със съответния резултат и програмата няма да изиграе своята роля.
Обикновено образователната система е една от най-консервативните системи в развитите общества. Спомням си в момента колко усилия бяха необходими в Англия да се отмени наказанието с тояга, колко много дискусии имаше, за да не се прилага това наказание в училището.
За съжаление, през последните години нашата образователна система е подложена на непрекъснати реформи, непрекъснати и безпощадни реформи, които не водят до трайни тенденции към подобряване използването на публичните средства и до ефекта от тази образователна система. Дълбоко се надявам, че със специфичните си характеристики тази програма ще разреши тези дългосрочни проблеми и ще доведе нашата образователна система до онова равнище, от което имаме нужда като бъдещи членове на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за реплика на господин Имамов.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Смятам, че изказването на господин Имамов беше много важно, слушах го внимателно. За последните осем години бюджетът на образователната ни система е нараснал повече от два пъти, уважаеми дами и господа. Всички приказки как там нямало пари не са основателни. Както каза господин Имамов, аз съм съгласен – големият проблем е не в количеството на парите, а в тяхното харчене.
Нашето разминаваме, господин Имамов, настъпва малко по-късно, когато Вие казвате, че тези проблеми се решават дългосрочно. Ние, от СДС, казваме друго нещо – искаме да видим колко от тези проблеми ще реши вашата тройна коалиция в рамките на този мандат. Тази програма не дава отговор на този въпрос – това е нашият проблем. Искаме да знаем – ако изкарате четиригодишен мандат или докато имате правителство, каква част от тези проблеми ще решите? Можем ли да отложим тези бюджетни проблеми до края на 2015 г.? Кога системата “парите следват ученика” ще бъде въведена в България?
Дългосрочност – да, но конкретни мерки по години – също така да. Ясен ангажимент какво ще реши тройната коалиция – също да. Това искаме ние. Искаме да чуем какво от тези проблеми тройната коалиция ще успее да реши до края на мандата, така че накрая да оценим дали са се справили – това е цялата работа. Иначе съм напълно съгласен – всички приказки, че няма пари в образованието, не са основателни и не трябва да бъдат поддържани. Има голяма загуба на пари в една система, която в свои части не е ефективна. Напълно подкрепям това.
Трябва да е ясно, че дългосрочността не пречи да има ясни мерки и ясни отговорности по години, за да можем когато изслушваме министър Вълчев всеки октомври, да знаем какво да го питаме, господин Имамов. Иначе няма да знаем какви въпроси да му зададем. Тоест едва ли не сам ще определя дневния ред на реформите всяка година, докато за нас – като парламент, би било стойностно да имаме възможност да знаем какво се случва, което ще увеличи нашата възможност за контрол, защо не и да помагаме на тези реформи? Благодаря за вашето внимание.

Comments(0)